Чуждата жена в огледалото

В самотните нощи в болницата с празните ръце вярвах, че съм най-прокълнатият

човек на света. Онзи ужасен, повтарящ се момент, когато излизам от упойка и осъзнавам, че това е реалност и идването веднага на онова стоманено тежко чувство, че животът ми се е сринал за секунди. Повтарящи се въпроси в главата ми "Защо на мен?!?". Главоблъсканица от размисли къде си сгрешил, с какво ядоса Бога. Мислите какво можеше да направиш, ами АКО беше направила друго, ако беше взела други решения, щеше ли да се случи всичко това... Милиони въпроси минаваха през ума ми за части от секундата. Отговори нямаше. Чувах другите родилки, бебенцата и не можех да си отговоря - Защо това се случи на мен. Мисли, които всеки момент можеха да изпепелят съзнанието ми и да ме сринат до умствено неоравновесена личност.
Вярвах, че аз съм единствена почернена от живота със загуба на бебето си. До момента, в който не открих други жени, други истории. Тези жени са моето емоционално отражение в огледалото. Всяка една от тях си е задавала същите въпроси, както аз. Всяка е обвинявала себе си по същия начин. Всяка е търсила успокоение в книги, готвене, чистене, пътуване. Всяка се обвинява за едни и същи неща. Всяка се моли детенцето й да се върне при нея... Когато четях и слушах историите им, виждах част от себе си. Чувствах тяхната болка, а те - моята. Знаех как са се чувствали и как се чувстват сега. Виждах себе си в тях и обратното. Жени, от различни градове, държави, континенти, с различни мечти, виждания и култури. Всички ние - толкова различни и толкова еднакви - преминаваме през водовъртежа на едни и същи мисли, болки, обвинения, но и надежди. Сякаш този "път" на болката и лекуването й го пише в невидимата книга за живота като някаква теорема, която душите ни пресмятат всеки ден, всяка жена - тук и по света.
Загубата на детето ми ми отвори очите колко еднакви сме всички. Осъзнах, че историите на едни жени, ще ми покажат, че Вселената не ме мрази. Колкото и странно да звучи - но преживяната болка на един, може да помогне в твоя път на преживяването на болката. В другия край на света може да има някой, който ще ти каже : "Аз преживях същото. Знам как се чувстваш." В момента на пълна безизходица една друга, непозната жена ще ти каже: "Ето ме, преживях го, все още боли, но болката не ме погуби."
Когато погледна тези жени, виждам себе си - един чужд човек, но със същата болка, сякаш гледам себе си в огледало. И така както аз се огледах в техните истории, утре друга, чужда жена ще се огледа в моята, а аз ще й кажа:"Знам как се чувстваш! Болката не преминава, но това не ме погуби!"