Писмо до дъщеря ми

"Скъпо мое дете,

делят ни необозрими пространства - аз съм тук, във физическия свят, а ти в духовния, нематериален свят. Но те не са пречка да те нося дълбоко в сърцето, изпълнено с любов към теб и безкрайна мъка по загубения невинен живот.
Имах толкова много планове за нас. Знаех, че ще си добър човек, ще си най-умната и най-красивата на света. Щяхме заедно да учим буквите, да пишем, да смятаме. Заедно с теб и аз щях да се върна към уроците от училище. Щях да те пременям с най-красивите рокли и панделки. Бях ти подготвила прекраси дрешки и играчки... Щях да ти чета още от малко бебе, защото вярвах, че и ти като мен щеше да си много приказлива. Знаех, че ще говориш няколко езика, ще пееш или свириш на пиано. Щеше да си отличничка на випуска, щеше да обиколиш света и да обичаш Родината. Щеше да вярваш в Бог и да си добър човек. Представях си първите ти думи и стъпки. Първото "мамо" и "тати". Щеше да си най-невероятното дете! Знаех, че всичко ново в твоя живот щяхме да го преживеем заедно с усмивка! Но ти напусна този материален свят твърде рано. И тази болка е неописуема! Никога не помислих, че може да си тръгнеш преди мен. Тъжа за всичко, което няма да преживеем заедно...
Но всъщност ще останеш чиста и свята за мен и за света. Непознаваща болка и тъга. Няма да преживееш хорската неправда, няма да виждаш войни и бедност. Няма да познаеш омраза и ненавист. В сърцето ти никога няма да влязат завист, омраза и всички лоши, мрачни хорски чувства. Ти ще останеш в спомените ми като най-прекрасното нещо, което са виждали очите ми! Ще си невинна във всеки един мой спомен. Ще помня леките ти поритвания, спокойствието, с което се поместваше в корема ми. Ще помня как всяка една моя ласка, те успокояваше в утробата ми и заспиваше, когато докосвах корема си. Знам, че си го усещала. Знам, че си чувала гласа ми, прошепвайки колко те обичам и колко те чакам.
Мило мое дете, обещавам, че няма да изпълня сърцето си с ярост и омраза! Обещавам, че ще съм добър човек! И благодаря на Бога, че дори за миг ме направи най-щастливият човек на света! Благодаря за това, че ме дари с теб, за да разбера какво е безконечна любов! Благодаря, че ти се появи, за да знам, че съвършени създания съществуват!
Един ден ще бъдем заедно! Обичам те безкрайно!

Мама "

"Ти си най-силният човек"

Преди да загубя дъщеря си, слушайки истории и случки на семейства, загубили децата си, съм се възхищавала на силата, която имат да продължат живота си. Мислех си: "Тези хора са докоснати от Бог, Той им е дал безкрайна сила". Никога не съм мислила, че след загуба на дете някой може да преживее тази трагедия.

Човек не знае какво ще се случи утре, какви изпитания му е приготвила съдбата. И тя изпита мен и моето семейство. Тя изпитва стотици други семейства като нашето, стотици жени и мъже, загубили децата си. И сега аз седя от другата страна и чувам хората да ми казват: "Ти си най-силният човек, който познавам. На твое място не бих могла да преживея тази загуба." Чувам тези мисли, които някога мислех и аз.
Повярвайте - не съм най-силният човек. Като мен има много. И се преживява. Никога няма да е както преди. Никога няма да сме същите лъчезарни хора, които познавахте до скоро. Но се преживява. Човек не може да умре след тази трагедия. Твърде лесно би било...
Всъщност никога не съм предполагала колко мъка може да понесе това сърце. Не съм предполагала, че то ще продължи да бие, след като сърцето на дъщеря ми спря. Физически бяхме заедно само няколко минути, а не знам как ще живея цял един живот без нея. И тази болка ще преживее сърцето. То не е камък да се пръсне. То търпи.
Преживява се. Преживяват се думите на лекарите, преживяват се подписите под смъртния акт, преживява се решението за аутопсия и протокола от нея. Преживяват се съседските погледи. Преживяват се съжаленията и укорните думи. Преживяват се "приятелските съвети" и потупванията по рамото. Преживяват се недомислените изказвания: "Когато имаш дете, ще разбереш."
Преживяват се сълзите на мъжа, на родителите ви, на семейството. Преживява се гнева и яростта. Преживява се всеки месец, година, живот.
Ще преживеете и силата на болката. След това ще дойде и силата от болката. Но тази сила не е достатъчна да заличава спомени или да връща времето назад. В тези моменти на размисли си казвам: "Така искам да бях останала слаба..."
Не ми казвайте, че съм най-силният човек. Защото не съм. Като мен има стотици, хиляди със своята болка и своята сила. И всеки един преминава през собствения Ад по един или друг начин. Всеки със своята сила, вяра, надежда и любов. За да преживее и това...