Замислете се, че има майки, които са готови на всичко, за да изживеят всеки бебешки плач, всяко среднощно хранене. Те вместо с негодувание, ще скачат с трепет посреднощ да нахранят бебето, да измият нааканото дупе и ще чакат с нетърпение следващия момент, когато бебето ще се разплаче. За тези майки плачът на бебето е съкровената мечта. Защото те са "тихи майки". Тяхната детска стая мълчи. Домът им остава тих и мрачен след раждането. Бебешките пелени остават чисти, а дрехите неизмачкани. Техните съпрузи не празнуват след раждането. Те плачат за първи път в живота си.
За тези майки времето не минава. Те се намират в едно безвремие, лутайки се от мечтите за безсънни нощи с бебе на ръце и реалността на безсънните нощи в самота, в прегръдката на празната детска стая. Тези майки ще ви завидят, ще се зарадват на всяко ревящо бебе. Дори ще се натъжат, че не могат да го успокоят.
Когато следващия път погледнете с досада плачещото си бебе, когато следващия път го шамаросате, когато решите, че майчинството ви тежи и се зачудите на кой да оставете бебето, защото ви е писнало от него, си спомнете за "тихите майки". Техните ръце остават празни, гърдите пълни. На тяхното изписване няма фотограф, букети и снимки. Няма бебе. Те ще се молят кърмата да спре. Ще заключват дрешките в някой шкаф. Ще се молят за една първа и последна прегръдка със своята рожба, която никога няма да изплаче.
Когато следващия път решите, че майчинството ви тежи, си спомнете, че има едни майки, които не излизат в майчинство, които получават протокол от аутопсия вместо акт за раждане. Тогава пак помислете дали майчинството е тежко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар