Една по-различна майчина история

След като разбрах, че съм бременна, си представях как ще гушкам бебчето си, ще съм горда с него, ще разкажа една забавна, красива история за една безпроблемна бременност, изпълнена със смях и блажено очакване. Представях си как ще снимам малките краченца във формата на буквата "V" и ще добавя още буквички за думичката "LOVE".

Историята ми обаче не е пеперуди, рози и дни, изпълнени с бебешки смях. Прекрасната история свърши в деня на раждане. Бебчето ми стана ангелче в онзи ден, който си представях, че ще е най-прекрасният в нашия живот. Грешка на съдбата или на лекарите. Грешка в очакванията ми. Грешка, но реалност. Няма да ви разказвам едни тежки, болезнени подробности. Ще ви разкажа не за физическата болка, а за онази,другата, която не се лекува от аулина - емоционалната болка. Тя е тази, която те пречупва. Смачква те в онзи момент, в който едва си станал от болничното легло заради физическата болка, когато навън трябваше да е най-красивата есен, когато другите бебета плачат, а в твоята стая е празно. Празно е и в душата.
Подписи и куп документи. Държиш се до момента, в който не се прибереш между четирите стени. Там, където до онзи ден са се усмихвали бебешките дрешки, нагаждала си количката според височината си. Днес си сама. Празна. Всички са около теб, но ти си сама с мисълта за своето съкровище.
Животът спира там, в онзи момент, когато лекарите ти кажат "съжалявам". Оттам нататък всяко едно "Млади сте, ще имате друго" , "Явно така е трябвало да се случи" , "Никой не може да избяга от съдбата си" са още една капка в морето на тъгата. Ще ти кажат, че времето лекува. Но не лекува. Времето убива. То те смачква. И ти доказва, че ти нямаш силата да го върнеш назад. И още повече боли, защото точно това време те отдалечава от момента на среща с твоето ангелче.
Дните ще минат. Ще срещаш хора. Ще ти кажат "Един ден ще станеш майка". Но ти знаеш. Ти вече си майка, но на ангелче. Ръцете ти са празни, гърдите няма да нахранят бебчето, кошарката остава празна, но ти пак си мама. Най-трудната професия - да си мама без бебе!

Толкова много любов, заключена в шкаф...