Нашите деца не са "биологичен отпадък"

Когато акушерките дойдоха да говорят с мен и да ми обяснят, че ще бъде направена аутопсия на детето и трябва да реша какво да правя с телцето, плаках много. Обяснено ми беше само че " ще изглежда страшно".

Вътрешно исках да си взема детето, но се ужасявах от представата, че ще ми дадат детето, нарязано от патоанатомите. В онзи момент си мислех, че не мога да погреба собственото си дете. С огромна болка отказах да я взема.
Може би в такива моменти няма правилен или грешен избор, предвид че не сме в състояние да вземем адекватно премислено решение. И не само - медицинският персонал в България все още не е на ниво да обясни, да подкрепи родилката, загубила детето си. За тях е и по-лесно - мъртво бебе, отказ и телцето отива за биологичен отпадък. Звучи ужасяващо грозно и страшно. Аз взех това  решение, както 90% от жените, родили мъртвите си деца.
Сега, след време, се ужасявам от това, че не взех детето си, че не го кремирах или погребах. Че предпочетох да го запомня невинно, чисто и неопетнено от хирургическите ножове. Много ми тежи това решение. Но ако имаше кой да ме убеди тогава, че е по-важно да се погрижа за детето си и паметта му, вместо да изпитвам страх от видяното, сега душата ми щеше да е в мир.
На всички жени, преминаващи през този ужас, искам да дам кураж и съвет - колкото и страшно да е да видите безжизненото си дете, дори душата и сърцето да говорят друго, не го оставяйте на болницата да бъде третирано като биологичен отпадък. Вземете детето си, погрижете се за него, бъдете до него в последния му път. Аз се ужасявам от мисълта, че последният, който е докоснал детенцето ми, не съм аз, а патоанатомът. Сърцето ми се изпълва с тъга и самообвинения.
Хората, които не са изпитали това на гърба си, ще ни обвинят, че сме се отказали, че не сме си прибрали децата. Но всяка жена, минала през този ужас, знае колко е страшно, тежко и болезнено да вземе такова решение, особено когато организмът ти бълва хормони все още, а душата ти е съсечена на две.
И още нещо, с което се надявам да бъда полезна - от болницата ще се опитат да ви убедят, че акт за раждане няма как да се извади на мъртвородено дете, ще ви кажат, че не знаят какво става с телцата, ще ви кажат, че се прави "служебно" погребение. Но нищо не е вярно. Знаете какво следва след това...
Но Фондация "Макове за Мери" през 2015 година се пребори за правото на всяко семейство, загубило детето си, да го погребе или кремира. Години са били нужни на тези силни жени от Фондацията да се преборят за това право. За съжаление по нашите болници през 2018г. все още медицинският персонал не обяснява ясно какви права имаш. Нямат и психологическата нагласа и знание да подкрепят такива родилки. Всичко е сухо и грубо поднесено. Накрая самообвиненията остават за нас и онова сухо и изтъркано "ще си имаш друго"...
Мили мами на ангелчета, борете се за своите деца дори и в този момент...

Още за Фондацията "Макове за Мери " може да четете на следния адрес: http://poppies-for-mary.org/