С руси плитки, сред поле от маргарити.
Играеща и дива,
и тичаща в това поле.
Понякога те виждам във съня си,
подаваш ми ръка...
Това "завинаги" така боли.
И ти си тук, в сърцето,
покрити с маргарити.
Аз знам-
усмихваш ми се от небето,
прошепваш тихо:
"Гордея се със тебе, мамо ,
че не се предаде,
но ще те помоля само -
борбата продължи!"
И пак се впускам в борбените дни,
това "завинаги" все още ми тежи!
Но обич безрезервна скрих,
(сред полето с маргарити),
надеждата описах в стих.
(сълзите нощем бяха скрити).
Аз вярвам - ти си тук завинаги.
С руси плитки, сред полето с маргарити.
И ето - подаваш ми в ръка -
от полето стръкчета борба, надежда, доброта!
