Може би в представите ни за идеалния мъж е имало някакви химерни представи за мускулест мъж, готов да ни защитава, да скача в бой за нас , да не дава косъм да падне от главата ни. Сигурно понякога сме си казвали: "Какви мъже има, а моят само разхвърля, не подхваща домашна работа и т.н."
Но в онзи ден, когато той разбра страшната новина за бебенцето, разбрахте, че той, Вашият мъж, е най-силният на света.
Той ще плаче много, но не пред Вас. Сигурно в първия момент, когато се видите, ще е и единственият, когато ще го видите да плаче. Ще стисне ръката Ви, ще Ви каже, че всичко ще се оправи, че ще е до Вас, че Ви обича. Той ще ви помага във физическото и психическото възстановяване. Може би никога повече няма да спомене за бебето, но не защото е забравил, а за да не Ви боли, да не го боли и него. Той ще гледа напред, ще Ви издърпа от пъкъла, ще повтаря "Искам да си щастлива".
Той ще е ядосан за случилото се, ще иска отговори, ще е изпълнен с ярост. Но няма да Ви натоварва със собствените си чувства.
Той не е носил бебчето в корема си, дори може да го упрекнете, че не знае какво е. Но за него е още по-тежко. Докато вие сте имали допир с детето си, то е ритало, хълцало и се е въртяло, то той не е усетил това щастие. Не го съдете, той също е искал да усети малкото същество.
Този мъж вече никога няма да е същият. Той също е загубил дете. Всъщност, ако вечер се заслушахте в тъмното, може да го чуете, че плаче. Но повече няма да го покаже пред Вас.
Той е този, който ще Ви държи за ръка, когато излизате с празни ръце от болницата, който ще прибере бебешките дрехи, докато Вие сте в болницата. И докато Вие тъжите в болницата, той тъжи над малките дрешки.
Един ден думите му ще станат истина - ще имате други деца, ще ги обича безкрайно, защото знае какво е да загубиш най-ценното. Той е най-силният мъж на света - Вашият мъж! Всички други битовизми нямат значение!
Мисли, емоционална подкрепа, истории за майки, преживели най-голямата загуба в живота си - тази не своите бебета.
сряда, 26 декември 2018 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Моята болка ще почака"
Първите месеци след загубата на дъщеря ни толкова много се бях вглъбила в болката си, че светът около мен сякаш не съществуваше. Плачех ...

-
Преди да загубя дъщеря си, слушайки истории и случки на семейства, загубили децата си, съм се възхищавала на силата, която имат да продължат...
-
Аз вярвах, че ще си тук завинаги. С руси плитки, сред поле от маргарити. Играеща и дива, и тичаща в това поле. Понякога те виждам във...
-
Когато акушерките дойдоха да говорят с мен и да ми обяснят, че ще бъде направена аутопсия на детето и трябва да реша какво да правя с телцет...
Няма коментари:
Публикуване на коментар